Политическата сцена в България често ни предлага сюрреалистични образи, но случайят с т.нар. „жълтопаветна“ общност е истински учебник по хипокризия. Консервативният анализатор Кристиян Шкварек наскоро насочи острото си внимание към това, което той определя като квази-религиозна секта, където лоялността се измерва не с общи идеи, а с пълно подчинение на „върховните жреци“.
Най-свежият пример за това вътрешно „изгаряне“ е Иван Христанов. Човекът, който доскоро бе символ и знаме за либералните кръгове, внезапно се оказа в ролята на предател, след като реши да се кандидатира за президент. Парадоксът е, че атаките срещу него започнаха точно в момента, в който той упражни своите граждански права, без предварително да потърси благословение от политическия елит на общността.
Шкварек подчертава, че идеята за създаването на „Форум за Демократично Действие“ се оказа нищо повече от фасада. Вместо обещанияя открит и демократичен подбор за кандидат-президент, механизмът беше бързо отхвърлен, а всеки, който дръзна да върви по своя път, бе посрещнат с „вилите и факлите“ на своите доскорошни съмишленици.
Това не е изолиран случай в тази среда. Журналистката Кристияна Стефанова премина през подобен път – от бързо възвишение до внезапно отхвърляне, само защото зададе неудобни въпроси в един от своите интервюта. Тези примери потвърждават тезата, че критичното мислене е разрешено само до техните строго определени граници.
В крайна сметка, според анализатора, това не е политическа партия или движение, а структура, която функционира като секта. Тя не търси истинска демокрация, а желязна дисциплина, и е готова да унищожи всеки, който се опита да излезе от предварително начертания сценарий.
