България се подготвя за сериозна промяна в съдебната система. Новата управленска програма предвижда цялостно преструктуриране, което започва с ключови назначения – нов главен прокурор и обновен Висш съдебен съвет. Основната цел е системата да спре да бави и да стане значително по-ефективна в работата си.
Технологиите влизат с пълна сила в съдилищата. Очаква се внедряването на изкуствен интелект и пълна дигитализация на процесите – от самото подаване на документи до плащането на такси след присъда. До юни следващата година ще функционира специален Съвет по електронното правосъдие, а нов електронен регистър „Апостил“ ще улесни работата с официални документи.
Конституцията също ще бъде променяна. Една от най-забележителните промени е премахването на т.нар. „домова книга“ за служебните премиери. Освен това президентът ще си върне правото на свободна преценка при избора на служебно правителство, дори когато Народното събрание е в активен състав.
Висшият съдебен съвет ще премине към ротационен модел на обновяване, подобно на Конституционния съд, за да се ограничи политическото влияние и да се осигури приемственост. За да се постигне реален институционален консенсус, изборът на членовете му ще изисква квалифицирано мнозинство от 3/5. Въвежда се и нов механизъм за оспорване на решенията на ВСС пред независим орган.
Реформата засяга и отговорността на висшите магистрати. Въвеждат се процедури за предсрочно освобождаване на членове на ВСС и съдии от Конституционния съд при тежки или системни нарушения. Ролята на Инспектората към ВСС ще бъде преосмислена, а управлението на имотите на съдебната власт ще премине под контрола на министъра на правосъдието с гаранции за прозрачност.
Накрая, ще бъде преразгледан статутът и функциите на следствието, за да се подобри ефективността на наказателния процес. Всички тези стъпки са насочени към постигането на по-бързо правосъдие и по-висока отчетност в управлението на държавните институции.
