Смъртта на Илиян Филипов, собственикът на транспортния гигант ПИМК и футболния клуб Ботев Пловдив, отново разтърси общественото внимание и върна в спомените най-мрачните години на българския преход. Този трагичен инцидент повдигна фундаментални въпроси за неразкритите поръчкови убийства, които белязаха епохата на „мутрите“ и големите бизнес империи.
В този контекст генерал Васил Василев, бивш директор на Националната служба „Полиция“, излезе с сензационно твърдение. Според негота убеденост, човекът, който е застрелял боса на „Мултигруп“ Илия Павлов, е бил руски гражданин, който сам е бил убит само няколко часа след извършването на престъплението.
Анализирайки разликата между професионалните килери и аматьорите, Василев отбеляза, че убийството на Павлов е било планирано с хирургическа точност. Той разкри, че на мястото е била използвана специална скоба за фиксиране на оръжието, за да се осигури перфектен прицел. В същото време, по отношение на задържания за смъртта на Филипов, генералът смята, че той не е професионалист, а човек, който е попаднал в криминалния свят след лични спречквания, въпреки че остава въпросът дали е бил нает чрез посредници за да се скъса веригата на доказателствата.
Един от най-острите коментари на бившия полицай беше насочен към частната охрана. Василев я определи иронично като „най-добрите носачи на ковчези“, припомняйки, че и при Жоро Илиев, и при Илия Павлов, охраната е реагирала със закъснение. В случая с Павлов, той е бил лесна мишена – осветен в зимен залез, докато охраната му е избягала към болницата, вместо да преследва убиеца.
По думите на генерала, светът на поръчковите убийства е изключително маскиран и цените в него варират драстично – от няколко евро до милиони. Той подчерта, че бизнесът на футболните босове често е бил свързан с дълбокия ъндърграунд, а не с самия спорт.
В заключение, Василев настоя за стриктно следване на криминалистичните стъпки. Той подчерта, че откриването на оръжието и извършването на прецизна балистична експертиза са единственият начин за истинско разкриване. По него мнение, случаи като „Петрохан“ са пример за лошо свършена работа, която оставя обществото с повече въпроси, отколкото отговори.
