Българите се сблъскват с безпрецедентна тежест от местните данъци, които достигнаха исторически рекорд от 56,5 точки по скалата на Института за пазарна икономика (ИПИ). Ситуацията е тревожна – само за 2026 година са отчетени 128 увеличения на данъчните ставки, като индексът се покачва в 86 общини. Най-силно са засегнати жителите на големите градове и туристическите центрове, където налозите се доближават до законовия таван.
Разпределението на данъчната тежест в страната е изключително неравномерно. Докато в общини като Поморие, Царево и Павел баня индексът достига близо 80 точки, в райони като Медковец и Калояново той остава под 25. Интересно е, че данъчните промени често следват политическия календар – ставките растат в началото на мандатите, а спадат точно преди местните избори.
Парадоксът е, че въпреки постоянното вдигане на ставките за автомобили, имоти и търговия, общините стават финансово по-зависими. Преди десетилетие местните власти са покривали над 40% от разходите си със собствени приходи, но към 2024 г. този дял е свил до едва 25%. Причината е замразената данъчна база, която не се развива в крак с реалния икономически ръст.
Най-голямото притеснение за собствениците на жилища обаче е „тиктаящата бомба“ под формата на остарелите данъчни оценки. Те не са актуализирани цялостно от 2009 г., което означава, че реалните пазарни цени са между два и пет пъти по-високи от тези, върху които се смята данъкът. В София разривът е още по-драстичен – между 3,5 и 6 пъти, докато в Пловдив и Бургас е около три пъти.
Ако тези оценки бъдат внезапно актуализирани без промяна в ставките, гражданите в големите градове и курортите ще видят шокиращ скок в сметките си. За да се избегне това, ИПИ предлага въвеждането на автоматична индексация и промяна на зонирането, вместо еднократни и болезнени увеличения.
Като дългосрочно решение се предлага промяна в разпределението на подоходния данък – 2% от доходите на гражданите (една пета от текущия данък) да остават директно в общината, където са генерирани. Това би позволило на местните бюджети да растат естествено заедно със заплатите, прекратявайки порочния кръг на постоянното вдигане на местните налози.
