Автор: Александър Детев
1976 година: Виетнамската война е приключила катастрофално за САЩ, а американското общество още се опитва да излекува раните, отворени от аферата „Уотъргейт“ и скандалите по време на президентството на Никсън. Джералд Форд, който оцелява след опит за убийство през септември 1975 година, така и не успява да пречупи ниския си рейтинг и през ноември губи изборите от кандидата на демократите – Джими Картър.
На този фон, през 1976 година, САЩ отпразнуват 200 години от най-важното събитие в своята история – подписването на Декларацията на независимостта, която поставя основите на американската държава. Напрежението е във въздуха, а големият въпрос тогава гласи: могат ли американците все още да празнуват обединени?
„Раните на нацията бяха зараснали“
Отговорът се оказва положителен. Цялата година е белязана от хиляди събития, концерти, високопоставени държавни посещения. Президентът на Франция Валери Жискар д’Естен организира светлинно шоу в Маунт Върнън, а кралица Елизабет Втора подарява на президента на САЩ реплика на „Камбаната на свободата“, която и до днес може да бъде видяна в Националния исторически парк във Филаделфия.
Кулминацията е на 4 юли, когато усещането за единство е толкова силно, че кара президента Форд по-късно да напише: „Рядко в световната история толкова много хора са се събирали така спонтанно, за да изразят любовта, която изпитват към родината си. Нито един инцидент не помрачи празника ни. Раните на нацията бяха зараснали. Възвърнахме гордостта си и отново открихме вярата си, а с това положихме основите на едно бъдеще, което несъмнено щеше да бъде изпълнено с надежда“.
250-годишен юбилей на Америка и 80-годишен на Тръмп
2026 година: „Не искаме певци без талант, но с високи хонорари да ви приспиват – казахме им да си стоят вкъщи“, пише разяреният Доналд Тръмп, след като редица изпълнители се отказаха да участват в Големия американски щатски фестивал по повод годишнината.
Защо се отказаха? Защото са осъзнали, че той се организира не от Конгреса, където представители и на двете партии от години подготвят тържествата под надслова „Америка 250″, а от организацията „Свобода 250″, създадена от президента. Общите тържества тази година няма да са общи – събитията ще се въртят около една-единствена личност – тази на Доналд Тръмп. Отбелязването на 80-ия рожден ден на президента е част от празничната програма на 14 юни – Деня на американското знаме, докато известни артисти организират протестен концерт в защита на Първата поправка.
Жива ли е „американската мечта“?
Подготовката за 4 юли е белязана от вътрешнополитическо напрежение, невиждано разделение в американското общество и тежката цена, която страната плаща за войната в Иран. В същото време светът изглежда все по-отдалечен от Вашингтон.
Британският крал Чарлз Трети посети Вашингтон през април и с финес припомни, че „каквито и различия и несъгласия да има между нас, ние сме единни в ангажимента си да запазим демокрацията“. Само дни преди това Тръмп нападна вербално НАТО и го обяви за „хартиен тигър“, подигра се на френския президент Макрон, обяви, че е разочарован от Великобритания и подчерта, че Киър Стармър „не е Уинстън Чърчил“.
Отношенията на САЩ със света са в изключително трудна фаза, но отношенията вътре в Америка са още по-драматични. Проучване на „Политико“ от края на миналата година показва, че според 46% от американците „американската мечта не съществува“. Едва 26 на сто са на обратното мнение. За 49% най-добрите години на САЩ са зад гърба им, едва 41 на сто смятат, че те предстоят. Цели 59% казват, че поляризацията в тяхното общество се увеличава, а 52% искат радикални промени.
В моменти на вътрешна криза историята, националните символи и най-вече културата винаги са помагали на обществата да се почувстват единни. Но на тазгодишните тържества американците няма да пеят „This Land is Your Land“ и „Sweet Caroline“ заедно. Половината от тях ще включат телевизорите, за да слушат речта на Тръмп. Но другата половина ще смени канала.
