Сливенските овощни градини, които традиционно са гордост за региона, днес се превърнаха в арена на отчаяние. Производителите на праскови се виждат притиснати в ъгъла, борейки се не само с природните капризи, но и с системни пропуски, които застрашават самия смисъл на техния труд.
Основният изход, който земеделците виждат, не е в еднократни помощи, а в дълбока структурна промяна. Те настояват за внедряването на модела на европейските лидери в земеделието – Гърция, Испания и Италия. Идеята е смела: управлението на стоковото тържище в Сливен да бъде предадено на кооператив или сдружение от самите производители. Това би създало независима логистична база, позволяваща по-добро планиране, съхранение и реализация на продукцията.
Реалността на терен обаче е жестока. Изкупните цени на прасковите са сринали, а за сливите се очакват едва 22 евроцента – суми, които дори не покриват базовите разходи за отглеждане. Ситуацията е достигнала точката на абсурда, при която някои фермери са принудени да изхвърлят плодовете си, вместо да ги продават на цени, които водят до пряка финансова загуба.
Към икономическия колапс се добавя и острата недостиг на работна ръка. Въпросът „кой ще бере“ остава без отговор, докато разходите за еднодневни трудови договори стават непосилни за малките стопани. В този контекст браншовият протест, насрочен за понеделник, 24 август, не е просто формално действие, а последен опит за оцеляване на сектора.
Кметът на Сливен, Стефан Радев, се е срещнал с недоволните производители и е изразил пълната си подкрепа. Макар общинската администрация да няма директни правомощия да променя държавната политика, градоначалникът обеща да бъде гласът на земеделците пред правителството и да търси възможности за съдействие на национално ниво.
Става ясно, че ако не се активира спешна програма за ликвидност от Министерството на земеделието, много от традиционните градини в региона може да изчезнат завинаги. Нужна е устойчива стратегия, която да върне икономическата стойност на труда в селото, преди да е станало твърде късно.
