Представете си вълнението в Сливен през май 1934 година. В една малка, но модерна за времето си фабрика, за първи път в историята на България светва електрическа крушка, родно производство. Това събитие не е просто технически успех, а истински символ на индустриалния подем на града, известен като „Града на 100-те войводи“. Фабриката, носеща името БЕЛФА, поставя страната ни на картата на европейското електротехническо производство.
Всичко започва година по-рано, на 1 юли 1933 г., когато група визионери и предприемачи решават да превърнат една смела идея в реалност. Индустриалецът Апостол Стефанов, заедно с д-р Димитър Хаджиданчев и техни съмишленици, основават акционерното дружество „Българска електрическа лампова фабрика“. Благодарение на дарения от Никола Кънев парцел и високотехнологично немско оборудване от фирмите „Gladetz“ и „Didier Werke“, Сливен се сдобива с производствена мощност, способна да задоволи нуждите на пазара.
В началото екипът е скромен – едва 20 работници и няколко техници, които успяват да произвеждат впечатляващите 1800 до 2000 лампи дневно. Макар някои компоненти да са били вносни, в Сливен са се изработвали стъклените колби и цоклите, което е било огромно постижение за местната индустрия. Качеството на продукцията е било толкова високо, че дори международни архиви пазят данни за крушки БЕЛФА, работили безотказно над 1500 часа, надминавайки по издръжливост много чуждестранни конкуренти.
Иновациите не спират дотук. През октомври 1934 г. фабриката усвоява два патента, разработени от местен майстор стъклар. Единият въвежда нова технология за обработка на светилната жичка с червен фосфор, а вторият – революционен за времето си дизайн с двойна спирала. Тези подобрения правят сливенските крушки не само по-трайни, но и по-достъпни като цена, превръщайки БЕЛФА в един от водещите производители в Европа според историческите извори.
Успехът обаче привлича вниманието на световните гиганти. Реномирани компании като „Тесла“ и „Осрам“ започват агресивна конкурентна борба, която включва дори опити за саботаж. Под този огромен натиск, през 1937 г. БЕЛФА е принудена да промени курса си. Производството на крушки е преустановено, а машините са консервирани, докато фабриката започва да бълва домакинска стъклария – бутилки и дамаджани, за да оцелее икономически.
Макар производството на светлина да спира временно, духът на предприятието остава жив. През 1947 г. именно консервираните машини на БЕЛФА поставят основите на бъдещия завод „Елпром“. По-късно, през 1949 г., фабриката приема името „Васил Коларов“, продължавайки индустриалната традиция на Сливен. Историята на БЕЛФА остава в летописите като доказателство за българската изобретателност и предприемачески дух, които някога осветиха пътя на страната към модерния свят.
