Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом не донесе спокойствие, а напротив – засили дълбокото безпокойство сред традиционните съюзници на Вашингтон. Вече не става въпрос само за политическите намерения на новата администрация, а за фундаменталния въпрос дали САЩ все още разполагат с капацитета да диктуват правилата на световната сцена.
Реалността се оказа по-сурова от дипломатичните आश्верения. Поредицата от събития около конфликта с Иран действа като студен душ, разкривайки критични пропуски в американската „твърда сила“. Оказа се, че дори суперсилата има своите граници, а изтощените оръжейни запаси станаха символ на една ерозирала военна машина.
Анализите сочат към по-дълбок системен проблем. Индустриалният упадък, съчетан със стратегическа непоследователност и политически парализираност, създават усещане за държава, която губи почвата под краката си. Това не е само външно наблюдение, а опасение, което се промъква и в самите коридори на властта във Вашингтон.
Най-големият страх в момента е сценарият с конфликт на няколко фронта. Въпросът, който тревожи както съюзниците, така и противниците на Америка, е дали Вашингтон може да се справи едновременно с кризи в Европа, Близкия изток и Азия. В свят, който става все по-многополюсен, способността на САЩ да упражняват решаващ натиск изглежда все по-несигурна.
