Сливен губи един от своите значими индустриални играчи. Заводът „Лемприер уул“, собственост на австралийски инвеститори, официално слага край на производствената си дейност в България към 1 декември. Решението е продиктувано от тежка икономическа реалност – предприятието вече не може да бъде рентабилно в местната среда.
Анализът на разходите разкрива болезнена истина за текстилния сектор. Когато фабриката започва работа, себестойността за един килограм вълна е била около 83-84 цента, но днес тази сума е скочила над 2.20 евро. Ръстът на цените на енергоносителите и значителното поскъпване на труда са направили производството в България финансово неустойчиво.
Това не е изолиран случай, а симптом на по-голям системен проблем. Българската асоциация за текстил, облекло и кожи сигнализира, че за последните две години близо 40% от фирмите в бранша са затворили. Секторът, който беше двигател при прехода, днес губи битката с далечната Азия, където производствените разходи остават драстично по-ниски.
Мащабите на сливенския завод са били впечатляващи – разположен на 18 хиляди квадратни метра, с капацитет за преработка на 500 тона вълна месечно. Логистичната верига е обхващала целия свят, като суровината е пристигала в контейнери от Австралия, Нова Зеландия и Южна Америка през пристанищата в Бургас и Варна. Въпреки пълната механизация, 130 служители ще останат без работа.
Историята на предприятието е свързана с преплитане на австралийски опит и китайски капитал. Макар компанията да е част от австралийската Lempriere, крайната собственост е свързана с китайската Shandong Ruyi и Ченран Киу. Дори масивното увеличаване на капитала с 10 млн. евро през 2023 г. не е успяло да спре финансовия спад.
Парадоксът е, че дори при двуцифрен ръст на приходите, достигащи над 33 млн. евро, загубите са останали огромни. С финансова дупка от 6.6 млн. евро, която е най-високата в целия сектор, „Лемприер уул“ става поредното доказателство, че високият оборот не винаги означава успех, ако оперативните разходи са извън контрол.
