Вълна от притеснения заля семействата на хора с увреждания след внесени нови промени в Закона за личната помощ. Основният фокус на реформата, предложена от „Прогресивна България“, е премахването на класическите трудови договори и замяната им с т.нар. специални договори за лична помощ. Макар вносителите да обещават по-голяма свобода, мнозина се питат дали това не е стъпка назад в защитата на техните трудови права.
Идеята зад промяната е да се осигури възможност на близките, които се грижат за хора в неравностойно положение, да съвместяват тази дейност с друга професия. Депутатът Иван Янев подчерта, че целта е майките на деца с увреждания да не бъдат ограничавани само до ролята на асистенти, а да могат да работят и на пълен работен ден другаде. Освен това се разширява обхватът на лицата, които могат да предоставят такава помощ, включвайки държавни служители и представители на свободни професии като адвокатите.
Въпреки оптимизма на управляващите, опозицията и социалните организации изразяват сериозни резерви. За много семейства възнаграждението от личната помощ е единственият сигурен доход, а възможността за „втора работа“ е по-скоро теоретична, отколкото практическа реалност при денонощна грижа. Липсата на яснота относно предимствата на новия тип договор пред стандартния трудов такъв само подклажда напрежението сред засегнатите.
Финансовият аспект на реформата също буди въпроси. Предвижда се заплащането вече да не е обвързано с минималната работна заплата, а да се определя ежегодно чрез държавния бюджет. За 2026 г. е заложена ставка от 5,24 евро на час, която се планира да остане същата и през следващата година. Премахването на автоматичната индексация и добавките за трудов стаж поражда реални опасения за намаляване на реалните доходи на асистентите в дългосрочен план.
Най-голямата въпросителна остава около социалните придобивки. Извеждането на тези договори извън Кодекса на труда поставя под риск правото на платен годишен отпуск, болнични и обезщетения при прекратяване на заетостта. Въпреки уверенията на социалния министър Наталия Ефремова и заместник-председателя на социалната комисия Мария Тодорова, че правата ще бъдат съхранени, липсата на конкретни текстове в закона оставя хиляди хора в неведение за бъдещето им.
