Българската инфраструктура често се превръща в символ на несбъднати обещания, а магистрала „Хемус“ е може би най-яркият пример за това. Новата администрация вече признава горчивата истина: завършването на цялата траса в рамките на настоящия мандат е почти невъзможно. Проблемът не е само в липсата на средства, а в системно наследство от грешки, които регионалният министър Иван Шишков не се колебае да нарече „пътят на грабежа“.
Критичната точка в момента са лотове 7 и 8, където липсват адекватни проекти, а съществуващите не отговарят на съвременните норми. Правителството е принудено да направи крачка назад, за да анализира правно старите договори, преди да предприеме нови действия. Целта е да се избегне повторението на схемата, при която парите изчезват, а реалната инфраструктура остава само на хартия. Очаква се до края на август да бъде взето категорично решение за бъдещето на тези участъци.
Новата стратегия за развитие залага на радикална промяна в подхода: планиране, проектиране и едва след това строителство. Това е моделът на „нормалните държави“, който се противопоставя на предишната практика на строеж без достатъчна подготовка. Макар че някои реформи изискват бързо изпълнение, настоящият кабинет залага на реализъм и устойчивост, вместо на спешни, но неизгодни договори.
Предизвикателствата не се ограничават само до магистралите. Обходният път на Плевен също е в фокуса, но и тук условието е едно – качествен проект, базиран на реални анализи на трафика и връзката с Ловеч. Идеята е пътната мрежа да бъде развита като единна концепция, а не като поредица от изолирани и незавършени отсечки.
Паралелно с пътищата, се води битка и за базовото жизненоважно съоръжение – водоснабдяването на Плевен. Сегашният водопровод, който е на половин век, е в критично състояние и преминава през частни имоти, което прави поддръжката му почти невъзможна. Решението е изграждането на изцяло ново трасе, чието проектиране трябва да бъде възложено в кратък срок.
В основата на тези действия стои разбирането, че държавата не може да мисли само краткосрочно. Борбата не е само за изграждане на новото, но и за спасяване на вече съществуващите съоръжения, които са оставени на съдбата си. Само чрез комбинация от спешни мерки и дългосрочно планиране може да се излезе от инфраструктурния затрой, в който се намира страната.
