България предприема мащабна крачка към пълната дигитализация, подготвяйки се за въвеждането на иновативен Европейски портфейл за цифрова самоличност. Решението, одобрено от Министерския съвет, поставя основите на инфраструктура, която ще трансформира начина, по който гражданите боравят с личните си данни и документи в онлайн пространството.
В основата на тази промяна стои мобилно приложение, което ще функционира като защитен виртуален сейф. В съответствие с европейския регламент eIDAS 2.0, до края на 2026 г. всяка държава членка на ЕС е длъжна да осигури достъп до такъв инструмент за своите жители. За реализацията на проекта у нас отговаря Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, като целта е националната доверителна система да бъде готова още преди крайния срок.
В това дигитално пространство потребителите ще могат безопасно да съхраняват копия на личната си карта, свидетелството за управление на МПС, банкови данни, дипломи за образование и дори електронни рецепти. Това не е просто дигитализация на архива, а активен инструмент за идентификация пред държавни органи, банки и телекоми в рамките на целия Европейски съюз.
Едно от най-големите предимства на приложението е възможността за подписване на документи с квалифициран електронен подпис директно от мобилното устройство. Това ще елиминира нуждата от физическо присъствие за откриване на банкови сметки, наемане на автомобили или записване в чуждестранни университети. Потребителите ще запазят пълен контрол върху споделяната информация – например, ако е нужна проверка на възрастта, системата ще потвърждава само пълнолетието, без да разкрива излишни лични данни като ЕГН или точен адрес.
Важно е да се уточни, че преминаването към дигитален формат е въпрос на личен избор. Използването на приложението остава напълно доброволно за гражданите, а традиционните лични документи запазват своята пълна правна тежест. За разлика от гражданите, големите цифрови платформи и частният сектор, включително банковите институции, ще имат ангажимент да интегрират новата технология в услугите си.
За да се гарантира сигурността и обективността на процеса, държавата е разделила функциите по управление, финансиране и надзор. Този подход цели да изключи конфликтите на интереси и да осигури максимална прозрачност при изграждането на националната цифрова инфраструктура.
