България често се сблъсква с природни бедствия, но истинският проблем не е само в дъждовете, а в начина, по който се поддържат речните корита. Областните управители в страната вече бият тревога, заявявайки, че сегашната нормативна уредба е напълно остаряла и не покрива реалните нужди на регионалните системи.
В момента системата работи на принципа на „гасене на пожари“. Вместо планирана превенция, държавният aparat реагира едва след като кметовете на населените места подадат сигнал за опасност. Резултатът обикновено е създаването на множество междуведомствени комисии, които обхождат терените, но рядко успяват да внедрят трайни и навременни решения.
Областният управител на Сливен, Михаил Кашеров, е един от най-категоричните гласове в подкрепа на една цялостна реформа. Според него тромавият модел на управление трябва да бъде заменен с ясна стратегия, която да гарантира бърза реакция в критичните зони още преди началото на дъждовните периоди.
Основният фокус на исканията е премахването на размитата отговорност между различните институции. Необходим е нов механизъм за финансиране – независимо дали ще бъде централизиран или децентрализиран – който да определи точно кой какво трябва да почисти и в какви срокове.
Крайната цел на тези промени е да се сложи край на институционалния вакуум. Само чрез постоянна и планирана поддръжка на речните легла в цялата страна може да се гарантира реалната сигурност на гражданите и да се предотвратят бъдещи трагедии.
