В сърцето на София, по време на Общото отчетно-изборно събрание на Българската академия на науките и изкуствата, се разгърна истински празник на интелекта и творчеството. Фокусът на вниманието бе насочен към забележителната дейност на акад. д-р Иванка Денева, чийто принос бе анализиран с най-високи оценки за програмния период и 2025 година.
Главният научен секретар, акад. доц. д-р Маргарита Каменова, подчерта дълбокото изследване на Денева в списанието „Летописи“. Особено внимание бе отделено на нейните проучвания за влиянието на сливенските енциклопедисти върху европейската наука и българския обществен живот през XIX век, както и за личността на д-р Иван Селимински и неговата роля в „Тайното братство“.
Един от най-въздействащите моменти от събранието бе признанието, че Сливен, заедно с Велико Търново, се утвърждава като духовно средище, което напълно заличава границата между столицата и провинцията по отношение на интензитета на културните събития. Този извод бе базиран на двадесетгодишната кореспондентска дейност на акад. Денева за изданието „Културни новини“, чрез което тя системно извежда културния живот на Сливен на националната сцена.
Литературният талант на Денева също бе в центъра на дискусиите. Акад. Марин Кадиев разгледа нейните творби като значимо литературно явление, откроявайки разказите „Този корав залък – Животът“ и „Живот на възел“, историческите романи „Жарава“ и „Кръстопъти и ветрове“, както и драматургичната творба „Енигмата на времето“.
В същата секция „Литература“ бяха отбелязани и успехите на акад. Йордан Каменов, чиито нови книги „Словострастие“ и „Песента Вапцаров“ беха представени като важни приноси за националния литературен архив.
Събранието завърши с приемане на финансовите и дейностните отчети на организацията, както и с избора на ново ръководство за следващия четиригодишен период, запечатвайки един етап на високи постижения и академична прецизност.
