Архивите на Държавна сигурност пазят документи за една от най-интригуващите оперативни разработки, наречена „Главорез“. През 1971 г. комунистическото разузнаване се опитва да разплита мрежата от контакти на Иван Михайлов в България. Чрез агенти като „Къртица“ и следене на фигури в Италия и Белгия, ДС се опитва да разбере как михайловистите планират да възродят промакедонска националистическа организация, базирана на идеите на своя вожд.
Един от най-драматичните моменти в историята на Михайлов е неговото бягство от България през 1934 г. В един заговор, достоен за шпионски трилър, лидерът на ВМРО е скрит в ковчег, превозван в червен автомобил. Под предлог, че транспортират починал чорбаджия, неговите съратници успяват да го пренесат през Сливен към Бургас, излъгвайки полицейските патрули по пътя.
Пътят към границата обаче не е лесен. Първоначалният план за прехвърляне с моторната лодка „Вълнобор“ пропада поради техническа повреда, а цената за услугата е била огромна за времето – 50 000 лева. В крайна сметка спасението идва чрез капитан Стилиян Тошев, който организира преминаването на Михайлов и съпругата му Менча през село Факия, точно преди полицията да ги залови в последен момент.
В Турция Михайлов намира неочаквано покровителство. Благодарение на Димитър Ачков, той става близък на президента Мустафа Кемал Ататюрк. Турският лидер му предоставя къщи в Анкара и на Принцовите острови, където Михайлов живее в лукс и под охрана, докато не е разкрит заговор за убийството му, организиран от югославското разузнаване, което го принуждава отново да се премести.
Периодът на Втората световна война е време на маскировки и фалшиви паспорти. Михайлов и съпругата му пребивават в Полша, Германия и Унгария, представяйки се като семейство Димитрови. Дори Гестапото ги държи под наблюдение, докато българското правителство от „най-високо място“ организира тяхното безопасно придвижване през Европа.
В Загреб Михайлов сключва съюз с Анте Павелич, глава на Независимата хърватска държава. Двамата, обединени от методите на политическите атентати, подписват декларация за защита на правата на Хърватия и Вардарска Македония. След края на войната и кратък престой във Виена и Генуа, Михайлов окончателно се установява в Рим, където през 1953 г. получава италиански паспорт, запечатвайки своя дълъг път на изгнание.
