Историята често се пише от победители, но понякога тя се ражда от волята на обикновения човек. На 17 юли отбелязваме 747 години от една такава победа – битката при Диавена. Този сблъсък в теснините на Котленския проход остава като един от най-ярките моменти на Второто българско царство, когато българският дух се изправи срещу византийските амбиции.
В центъра на тези събития стои фигурата на цар Ивайло – лидер, който променя хода на историята. Появявайки се в епоха на хаос и тежки изпитания, той успява да обедини народа, което дори византийските хронисти като Георги Пахимер и Мануил Фил отбелязват с възхищение. След като разгромява татарските нашественици, Ивайло се изкачва на престола през 1278 г., скрепяйки управлението си с брак с царица Мария Кантакузина.
Конфликтът с Византия е неизбежен, когато император Михаил VIII Палеолог се опитва да наложи своя зет, Иван Асен III, на българския трон. Решаващият удар обаче идва на 17 юли 1279 г. В Котленския проход войската на Ивайло поставя край на плановете на Византия, разгромявайки силите на протовестиария Мурин. Тази победа не е просто военен успех, а символ на независимостта и военния гений на „царя-орач“.
Днес споменът за този триумф е запечатан в камък. На пет километра югоизточно от Котел се издига монументалната композиция „Каменната стража“, създадена през 1981 г. от известния скулптор проф. Любен Димитров. Внушителните фигури на воините и величественият лъв на отсрещния бряг напомнят за силата на държавността и за мястото, където крепостта Диавена стана свидетел на историческия успех.
Историческият музей в Котел продължава да пази и разпространява тази памет, напомняйки ни, че героизмът не зависи от произхода, а от решимостта да се защити родината. „Каменната стража“ остава не само като архитектурен паметник, но и като вечно вдъхновение за бъдещите поколения българи.
