На 1 юли българският културен небосклон стана по-беден, но не и по-мрачен. Йосиф Сърчаджиев, артист с неповторим дух и визия, избра да напусне този свят тихо, както сам бе пожелал – не с медиен шум около кончината си, а с вечното присъствие, което остави в сърцата и съзнанието на поколения българи. Дъщеря му Ана Сърчаджиева съобщи за неговото отпътуване, а опелото се състоя в тесен кръг, далеч от светлините на прожекторите, които той така майсторски владееше на сцената и пред камерата.
„С любов да се срещаш към смъртта и да отиваш към онзи свят, който е най-красивото нещо. Оня свят. Не бойте се! Няма страшно. И това не е тъжно. Тъжното е реалността. А над реалността е красотата.“ Тези мъдри думи, изречени по повод премиерата на филма „Януари“, разкриват дълбоката философия на Йосиф Сърчаджиев – един човек, който дори пред лицето на края, търсеше и намираше красотата и смисъла отвъд видимото.
Роден в София на 2 май 1945 г., Йосиф носи в кръвта си театралното наследство. Син на легендарния режисьор проф. Стефан Сърчаджиев и Анна Фаденхехт, той още като дете създава „домашния театър „101 дупки“ заедно с братята си Богдан и Николай. Първите му стъпки в киното са още през 1952 г. във филма на баща му „Наша земя“, а на 15 години вече е на сцената на Народния театър в постановката „Сирано дьо Бержерак“, отново под режисурата на своя баща. Тази ранна среща с изкуството предначертава пътя му, макар първоначално да е увлечен от история, археология, геология и кинооператорство.
След като завършва ВИТИЗ през 1969 г. при проф. Моис Бениеш, Елка Михайлова и Апостол Карамитев, професионалният му път го отвежда през Сливен и киноцентър „Бояна“, за да се установи за дълги години в Театър „Българска армия“. Но най-важната среща в живота му се случва още по време на казармата в Ямбол – с бъдещата му съпруга Райна Томова. Тя, актриса, а по-късно сценарист и режисьор на знакови филми като „Адаптация“ и „Дубльорът“, се превръща в негов „енергиен двигател“ и „събирателна сила“. „Ако не беше Райна, нямаше да ме има. Тя ме е създала като личност“, признава той, подчертавайки нейната незаменима роля в живота си.
През 1994 г., търсейки нови хоризонти, Сърчаджиев се оттегля от столичния театрален живот и избира спокойствието на Синеморец, работейки в Бургаския драматичен театър, където си партнира дори с дъщеря си Ана. Неговата ангажираност към обществения живот го отвежда и до Националния съвет за радио и телевизия, където отстоява журналистическата свобода. Връщането му на софийска сцена през 2002 г. с „Поручик Бенц“ в Малък градски театър „Зад канала“ бележи нов етап в кариерата му.
Едно от най-големите изпитания в живота на актьора – тежкият инсулт през 2004 г., не успява да сломи духа му. Напротив, той го определя като „влязъл в един свят, различен от по-раншния и много любопитен“. С присъщата си позитивност и чувство за хумор той се завръща на сцената година по-късно в малка роля в „Опечалена фамилия“ и се посвещава главно на режисурата, оставяйки своя отпечатък в множество постановки, включително в Народния театър и Сатиричния театър.
Над 60 театрални роли, повече от 50 филмови участия, 30 телевизионни постановки и над 100 радиопредавания – това е само част от богатата творческа биография на Йосиф Сърчаджиев. Носител на множество награди, включително „Народен артист“ от 1984 г., орден „Св. св. Кирил и Методий“ (огърлие) и две награди „Аскеер“, едната от които за цялостно творчество, той остави неизличима следа в българското изкуство. През 2025 г. посмъртно ще му бъде връчена и „Наградата на София“ на Столичната община за принос към киното. Макар да си отиде, той ни напомни, че над реалността винаги стои красотата и че истинският артист никога не умира, а просто преминава в друг, по-красив свят.
