Европа се намира в критичен момент, в който технологичният прогрес диктува правилата на играта. Докато новите бюджетни рамки се очакват едва през 2028 г., времето е най-ценният ресурс. Именно затова е създаден Scaleup Europe Fund – амбициозен механизъм с първоначален капитал от 1 милиард евро, който цели да привлече допълнително 4 милиарда частни инвестиции. Прогнозите са изключително оптимистични и е напълно възможно фондът да достигне общо 7 милиарда евро още в началото на следващата година.
Логиката зад тези мащабни суми е проста: иновациите не трябва да се разглеждат като разход, а като високодоходна инвестиция. Статистиката е впечатляваща – всеки инвестиран евро в научноизследователска дейност носи обратно 11 евро към Брутния вътрешен продукт на Европейския съюз. Намаляването на тези средства би означавало не само огромни финансови загуби, но и лишаване от подкрепа за хиляди млади учени и стотици университети.
В Брюксел обаче се води сериозна борба за разпределението на ресурсите. От една страна са т.нар. „пестеливи“ държави, а от друга – групата „приятели на кохезията“, в която България заема активно място. Ключовият аргумент тук е, че стремежът към технологичен суверенитет не трябва да става за сметка на земеделието и регионалното развитие. Всъщност, двете могат и трябва да вървят ръка за ръка, като дори средствата за кохезия могат да бъдат стратегически насочени към иновации.
България вижда своя шанс за сериозен пробив в три конкретни направления. Първото е отбраната, сектор, в който страната има дълбоки традиции. Второто е космическият сектор, където успехите на компании като Endurosat вече създават здрава екосистема от партньори. Третият стълб е изкуственият интелект, олицетворен от института INSAIT, чиито научни постижения трябва да бъдат интегрирани в реалния бизнес за повишаване на производителността.
За да бъде този успех устойчив, е необходим подход, базиран на стратегически партньорства. Българските компании, макар и по-малки от европейските гиганти, притежават гъвкавост и динамика, които са жизненоважни за консорциуми от различни мащаби. Крайната цел е по-голям общ бюджет на ЕС, който да позволи едновременното развитие на традиционните сектори и смелите технологични скокове, гарантирайки просперитета на целия континент.
