Психологията на „всичко включено“ често ни излъгва. Когато плащаме предварително за неограничен достъп до храна, в съзнанието ни се активира механизъм за максимално възползване, който често граничи с алчност. Резултатът е един и същ в много хотели: чинии, препълнени до ръба с различни деликатеси, от които значителна част никога не стигат до стомаха, а завършват директно в кофата за отпадъци.
Статистиката е безпощадна и разкрива огромната разлика в поведението на потребителите. Докато при стандартно обслужване в ресторант отпадъците на човек варират между 0,16 кг за вечеря и 0,21 кг за обяд, при отворите бюфети цифрите скачат драстично. В някои случаи един единствен гост може да изхвърли близо половин килограм храна (0,48 кг) само след една вечеря. За да разберем мащаба, си представяме хотел с 1000 гости – при такова темпо за една вечер се генерират почти 480 кг излишна храна.
Проблемът е концентриран основно в зоната на сервиране. Данни от проучвания показват, че над 72% от общите хранителни загуби се случват именно на бюфета или в чиниите на гостите. Дори при закуската, която се смята за по-леко хранене, се регистрират значителни загуби – средно 5,6 кг храна остават недокосна в чиниите, а още 3,6 кг се изхвърлят от самите витрини всеки ден.
Тази тенденция е част от по-голям глобален проблем. В България общото количество хранителни отпадъци през 2023 г. е достигнало над 617 000 тона. Макар това да е спад спрямо 2020 г., когато цифрата е била близо 748 000 тона, мащабите остават тревожни. В рамките на Европейския съюз ситуацията е още по-сериозна, с общо 58,2 милиона тона отпадъци за една година, като секторът на ресторантите и кетъринга носи отговорност за около 11% от това количество.
Въпреки това, решението не е в ограничаването на гостите, а в интелигентния мениджмънт. Експертите предлагат въвеждането на по-малки порции, по-често обновяване на храната и прецизно прогнозиране на потребността. Успешен пример е един хотел в Санторини, който чрез стриктно измерване на отпадъците и оптимизация на бюфета е успял да намали общите загуби с 20%, а порционните отпадъци в основния ресторант – с впечатляващите 45%. Тази промяна не е донесла само екологична полза, но и финансови икономии от близо 40 000 евро.
Следващият път, когато се изкусим да напълним чинията си с всичко възможно, си е добре да помним, че истинската цена на „ол инклузив“ почивката не е само в платената гривна, но и в огромното количество ресурси, които отиват в боклука.
