Когато говорим за Кристо и Жан-Клод, често си представяме ги просто като „художниците, които опаковат нещата“. Но това определение е далеч от истината и дори дразни творците. Техното изкуство не е в самото опаковане, а в използването на текстила като инструмент за изследване на временността. Тяхната философия се основава на идеята, че нещо, което не е вечно, притежава по-голяма стойност и създава усещане за неотложност, подобно на появата на дъга в небето.
Един от най-ярките им примери е проектът „Обградените острови“ край Маями. Тук често се прави грешката, че островите са били „опаковани“ в пластмаса. В действителност те са били обградени с тъкан полипропилен – изкуствено влакно, което е коренно различно от пластмасовия филм. Интересен факт е, че проектът не само не е навредил на природата, но е оставил мястото по-чисто, след като екипът на артистите е изчистил над 40 тона боклук от островите.
Зад грандиозните инсталации стои една изненадваща работна етика, която разбива мита за „лесния живот на творца“. Кристо е посвещал средно по 14 часа дневно на работата си, седем дни в седмицата, докато Жан-Клод го е следвала с по 12-13 часа. Те не познавали ваканциите, а в началото на кариерата си в Париж са се борели за оцеляване, като Кристо е миел коли и чинии, за да финансира творчеството си.
Най-ценното за двойката винаги е била абсолютната свобода. Затова те никога не са приемали спонсорства, грантове или корпоративни договори. Те са финансирали мащабните си проекти изцяло сами, чрез продажбата на подготвителни скици, макети и рисунки. Тази принцилност е стигнала до степен, в която са отказали хонорар от един милион долара за реклама в Япония, само за да останат независими от външни влияния.
Около личността на Кристо съществува и объркване с името му. Много хора смятат „Кристо“ за фамилия, но всъщност това е адаптация на първото му име – Христо. Той е роден в България с фамилия Явашев, име, което е по-малко известно в световен мащаб, но което той никога не е крил. Тандемът с Жан-Клод е бил толкова сплотен, че са споделяли почти всичко, с изключение на три неща: не са летели в един самолет, Жан-Клод не е рисувала и само тя е поемала комуникацията с техния данъчен счетоводител.
Противопоставяйки се на мита за мистериозността, двойката е била изключително открита, изнасяйки безброй лекции в университети и училища по целия свят. Те също така са отхвърлили тезата, че творбите им са създадени за „птичи поглед“. Всяка инсталация, от „Чадърите“ до „Бягащата ограда“, е била проектирана така, че хората на земята да могат да я докосват, да се наслаждават на мащаба ѝ и да взаимодействат с нея непосредствено.
Дори в най-малките детайли те са били коректни. Всички работници по техните проекти са били платени, а материалите – рециклирани. Тези принципи превръщат Кристо и Жан-Клод не просто в артисти, а в символ на етичното и независимото изкуство, което оставя след себе си не отпечатък от пластмаса, а спомен за свободата.
