Иран се оказа в центъра на истинска политическа буря след обявяването на новото споразумение със САЩ. Докато официалните представители на държавата се опитват да представят сделката като голяма дипломатическа победа, вътрешният мир на страната е сериозно застрашен от дълбоко разделение между умерените и радикално настроените кръгове.
За твърдолинейните фракции в страната меморандумът не е нищо повече от капитулация. Най-големият гняв е предизвикан от клаузи, които предават контрола над запасите от обогатен уран на американците и променят стратегическото управление на Ормузкия проток. Според тях тези отстъпки лишават Техеран от най-важните инструменти за възпиране на външни заплахи.
Това недоволство бързо се пренесе и на улиците. Масови протести обхванаха Техеран и Мешхед, където демонстрантите, включително и консервативно облечени жени, изискваха незабавна оставка на председателя на парламента Мохамад Багер Галибаф и външния министър Абас Арагчи. Скандиранията бяха безпощадни, като преговарящият екип бе директно обвинен в предателство към националните интереси.
От своя страна президентът Масуд Пезешкиан се опита да успокои обстановката, признавайки, че критиките са легитимни, но предупреждавайки, че вътрешните раздори само помагат на враговете на страната. Външният министър Абас Арагчи пък заложи на прагматизма, подчертавайки, че сделката е единственият начин за спасяване на икономиката чрез вдигане на морската блокада и освобождаване на замразени милиарди долари.
Интересен е и подходът на държавната пропаганда. Докато в улиците кипят страсти, държавната телевизия и агенция ИРНА представят ситуацията като „капитулация на Вашингтон“. Те се опитват да създадат илюзията, че САЩ са били принудени да подпишат примирие, за да спасят световните пазари, като по този начин прикриват бързината и условията на процеса.
В крайна сметка Иран се намира в критична точка на борба за политическо оцеляване. Сблъсъкът е между визията за икономическо възстановяване чрез компромиси и идеологическата позиция за запазване на суверенитета и ядрените амбиции на цената на икономическата изолация.
