Сигурността по отношение на основните хранителни стоки в България остава стабилна. Въпреки глобалните трусове, страната разполага с огромно предимство в производството на пшеница – годишно се генерират около 7 милиона тона, докато вътрешното потребление е едва милион и половина. Това означава, че рискът от недостиг на хляб и брашно е практически нулев.
Въпреки това, българските производители се сблъскват с парадокс. От една страна, растящите световни цени на зърното са позитивен сигнал, но от друга – нестабилността в Черно море води до рязко поскъпване на застраховките за товарите. Тази логистична тежест ограничава реалните печалби на фермерите, тъй като разходите за транспорт и застраховане „изяждат“ част от ценовия ръст.
Енергийната криза и геополитическото напрежение също налагат своя отпечатък. Отказът от руския газ, съчетан с конфликтите в Близкия изток и проблемите в Ормузкия проход, създават верижна реакция от поскъпване на горивата и затруднена логистика. Тъй като светът разчита на значителен процент нефт от този регион, Европа остава една от най-засегнатите зони.
По отношение на горивния пазар, освобождаването на износа не трябва да се разглежда като заплаха за местните цени. Ключът тук е в оптимизирането на постоянните разходи на рафинерията – колкото по-голям е капацитетът на преработка, толкова по-ниско е разпределението на тези разходи върху единица гориво. Същевременно държавният контрол чрез специални управители гарантира, че вътрешният пазар няма да остане без дизелово гориво.
Бюджетната политика на страната е насочена към борба със свръхдефицита от близо 9%. Приоритетите за следващата година са ясно дефинирани: здравеопазване, образование, индустрия и модернизация на армията. За да се осигурят средства за тези сектори, се предвижда драстично намаляване на разходите за магистрално строителство, като целта е цената на километър път да се върне към разумни пазарни нива.
За да се овладеят цените на дребно, се обмисля и въвеждането на данък върху свръхпечалбите. Този механизъм е насочен към сектори, които са реализирали неоправдано високи ръстове на доходите за сметка на потребителите – включително търговски вериги, телекоми, хазартни компании, бързи кредити и потенциално енергийни дружества.
