Докато потребителите в България се питат защо касовите им бележки стават все по-дълги, а портфейлите – по-празни, Комисията за защита на потребителите (КЗП) освети шокиращи практики в големите търговски вериги. Проверки на регулатора са разкрили мащабна спекула с цените на основни хранителни продукти, като в някои случаи надценките надхвърлят психологическата граница от 100 процента. В момента текат 11 производства за необосновано поскъпване на стоки от първа необходимост, включително млечни продукти и зеленчуци.
Абсолютният „рекордьор“ в негативната класация се оказва маслото. Данните на КЗП показват, че продукт, който влиза в магазина на доставна цена от едва 1,43 евро, се предлага на крайния клиент за зашеметяващите 3,79 евро. Това представлява надценка от 135% – цифра, която трудно може да бъде оправдана с логистични разходи или инфлация. Подобни примери се наблюдават и при други марки масло, където печалбата на търговеца достига 85% върху базовата стойност.
Ситуацията при млечните продукти не е по-различна. Бялото саламурено сирене, символ на българската трапеза, се продава с надценка от 95%, превръщайки се в „луксозна“ стока. Търговците го изкупуват за под 2 евро, а го пласират на щандовете за близо 4,50 евро. Прясното мляко също не остава по-назад – при половинлитровите опаковки е засечена надценка от 99%, което практически удвоява цената му от склада до рафта.
Когато сравним тези данни с останалата част от Европа, картината става още по-притеснителна. В развитите икономики като Германия, Австрия и Франция, стандартните надценки за хранителни стоки варират между 15 и 30 процента. Българският пазар обаче демонстрира аномалии, при които кашкавалът се оскъпява с 99% преди да стигне до потребителя. Тези разлики повдигат сериозни въпроси относно етиката на търговските практики у нас.
Законът за защита на потребителите предвижда сурови санкции за подобни нарушения. Ако търговските вериги не успеят да докажат обективни причини за драстичните разлики в цените между август и октомври, ги очакват глоби в размер от 10 000 до 100 000 евро за всеки отделен продукт. КЗП продължава да следи пазара, за да установи дали тези „златни“ цени са резултат от пазарни механизми или от чиста спекула на гърба на обикновения купувач.
