Българската здравна система разкрива един абсурден парадокс: докато държавните болници се борят с огромни дългове и недостиг на ресурси, техните ръководители се наслаждават на възнаграждения, които варират между 10 000 и 40 000 евро. Тази разлика между реалността в болничните коридори и сметките на директорите поставя под въпрос моралния компас на управлението в сектора.
Според бившия здравен министър проф. Христо Хинков, тези астрономически суми не са просто случайност, а резултат от сериозен дефект в законодателството. Той подчертава, че липсата на ефективни „спирачки“ позволява на административния връх да трупа богатства, дори когато лечебните заведения, които управляват, са в тежка финансова криза.
Пример за системния срив е случаят с болницата „Пирогов“. Проф. Хинков разкрива, как политическият натиск може да възстанови на поста директор, уволнен за нарушения, превръщайки кадровите решения в инструмент за политическа защита. Още по-тревожно е, че някои от тези нарушения, докладвани до прокуратурата, са били възприети като „нормална практика“, което де фактически легитимира лошото управление.
Критиката не спира до изпълнителните директори. Под стрелката попадат и болничните бордове, които според Хинков са се превърнали в пасивни структури. Вместо да упражняват контрол и да ограничават рисковете, тези органи често просто съществуват, за да получават заплати, без да носят реална отговорност за съдбата на болниците.
От другата страна на спектъра стоят младите лекари и специализантите, които се сблъскват с „грозната ножица“ на заплащането. Д-р Даниел Кипров посочва, че разликата в доходите между административните чиновници и тези, които са на първа линия с 24-часови смени, е шокираща. По негови думи, обявените заплати на директорите са само „върхът на айсберга“, тъй като към тях се добавят и приходи от медицинска дейност, отчитана на името на шефовете.
Тази дълбока пропаст в доходите не е просто финансов въпрос, а диагноза за цялата система. Когато най-младите кадри се чувстват недоценени, а върхът е изолиран в своя лукс, рискът от изтичане на специалисти от страната нараства. Решението изисква не просто публично възмущение, а радикална промяна в законите, реална отговорност за дълговете и справедливо разпределение на средствата, за да спре да бъде държавна болница частна каса за избрани.
