От 1 юли влиза в сила новото осъвременяване на пенсиите, което се основава на т.нар. „швейцарско правило“. Макар целта на тези корекции да е борба с инфлацията и осигуряване на по-достоен живот, реалността разкрива дълбоки системни противоречия, които засягат както най-бедните, така и тези с най-висок осигурителен принос.
Един от най-големите проблеми е фиксираният максимален праг за пенсиите, който остава замразен на ниво 1738,40 евро (около 3400 лева) още от 2022 година. Този таван се превръща в нормативна стена за хиляди българи. Прогнозите показват, че броят на хората, които няма да получат реално увеличение заради този лимит, ще скочи почти двойно – от около 9 195 на 15 800 души.
Интересно е кой всъщност достига този таван. Става въпрос основно за кадри с т.нар. „превърнат стаж“ – служители в секторите на сигурността, военни, полицаи, както и професии с тежък труд като миньори, летци и водолази. При тях средният зачетен стаж достига впечатляващите 59 години и 6 месеца, но законът ограничава техните придобивки, като сумите над лимита остават в полза на държавния бюджет.
В другия край на социалния спектър ситуацията е също толкова тревожна. Минималната пенсия за стаж и възраст ще се увеличи с 7,8%, достигайки 347,51 евро (от досегашните 322,37 евро). Въпреки този скок, сумата остава под официалната линия на бедност за 2026 г., която е определена на 390,63 евро (764 лева).
Статистиката на НОИ е безмилостна по отношение на мащаба на проблема: към юни 2026 г. над 850 000 души получават пенсии под прага на бедността. Дори след юлските корекции, над 712 600 пенсионери ще продължат да живеят в условия на бедност, което прави увеличението по отношение на реалния стандарт на живот чисто козметично.
Причините за този стагнационен модел са както финансови, така и политически. Липсата на редовен държавен бюджет и разчитането на „удължителен закон“ водят до фискална консервативност. Държавата предпочита да запази средствата от максималните пенсии в хазната, вместо да индексира тавана, за да компенсира сериозните дефицити в публичните финанси.
