Равенството на „сините“ при гостуването във Враца срещу „Ботев“ не е просто моментна загуба на точки. То разкрива една по-дълбока пукнатина в концепцията на старши треньора Хулио Веласкес. Когато футболът спре да бъде естетическо преживяване и се превърне в тежка битка за оцеляване, отборът губи своята идентичност и посока.
Философията на Веласкес е изградена върху контрола, владеенето на топката и търсенето на свободни зони. Това е работещ модел, докато условията са идеални. Проблемът обаче възниква в момента, в който теренът стане неравен, а съперникът заложи на агресия и физически сблъсъци. В такива ситуации „Левски“ изглежда неспособен да се адаптира към „грозната“ страна на спорта.
За да се печелят мачове в условия на хаос и натиск, са нужни лидери, които да поемат отговорност с характер, а не само с техника. В настоящия състав на „сините“ сякаш липсват фигури, които да „счупят“ мача в полза на отбора, когато нещата не вървят по план. Липсата на хора, готови да влязат в здрави единоборства и да наложат волята си над противника, се усеща все по-осезаемо.
Освен липсата на „План Б“ и тактическа гъвкавост, отборът показва и признаци на физическа умора. В един дълъг шампионат, където терените рядко са перфектни, а напрежението е постоянно, само добрата идея за игра не е достатъчна. Необходима е способност за оцеляване под натиск.
Към момента „Левски“ напомня на отбор, който е усвоил перфектно една роля, но е напълно неподготвен за сценарий, в който футболът като игра отстъпва пред битката. Докато Веласкес не намери начин да накара своите футболисти да печелят и „грозни“ двубои, титлата и сериозните успехи ще останат под въпрос.
