Турция се стреми да преначертае глобалния баланс на силите в енергетиката чрез мащабен стратегически проект. Целта на правителството в Анкара е пристанището Джейхан да спре да бъде просто точка на преход и да се трансформира в истински световен хъб за търговия и определяне на цените на петрола, следвайки успешното развитие на нидерландското мегапристанище Ротердам.
Мащабите на това начинание са впечатляващи. Чрез оптимизиране на капацитета на тръбопроводите от Силопи до Джейхан и интеграцията с линията Баку-Тбилиси-Джейхан, Турция планира да управлява поток от 3 до 3,5 милиона барела петрол дневно. Това би означавало, че Анкара ще държи в ръцете си около 3,5% от целия световен пазар на „черното злато“.
Важен стълб в този план е новото споразумение с Ирак, което предвижда доставка на 750 000 барела дневно чрез петролопровода Киркук-Хабур-Басра. Тази стъпка не е само стратегическа, но и изключително печеливша, като се очаква да генерира годишен чист приход от около 500 милиона щатски долара за турската държава, подкрепена от изграждането на нови рафинерии и центрове за съхранение.
Докато Европа се бори с енергийната си несигурност, Турция демонстрира стабилност, като запълни до капацитета своите подземни хранилища в Силиври и Туз Гьолю. Стратегията на страната включва и допълнително разширяване на капацитета за съхранение, както и придобиването на нови FSRU съоръжения за втечнен природен газ.
Разбира се, такъв амбициозен проект не остава незабелязан от световните суперсили. Вашингтон подкрепя диверсификацията на източниците, но настоява за стриктно спазване на санкциите срещу Русия и ограничаване на влиянието на Теheran. От друга страна, Москва, макар и да цени отношенията с Анкара, следи проекта с резервираност, тъй като превръщането на Джейхан в хъб би застрашило руския монопол върху тръбопроводния газ в региона.
