Световните пазари за енергоносители отново изпитаха сериозно напрежение, след като новата ескалация между САЩ и Иран избухна в серия от военни удари. Реакцията беше незабавна – цените на петрола в Азия скочиха с над 1%, като сортовете Брент и американският лек суров петрол отбелязаха ръст, съответно до 78,88 и 74,37 долара за барел.
В центъра на тревогата стои Ормузкият проток – стратегическата „врата“, през която преминава близо една пета от целия световен трафик на петрол и втечнен природен газ. Всеки сигнал за нестабилност в този регион автоматично се превръща в „червен флаг“ за инвеститорите, тъй като рискът от прекъсване на доставките е твърде реален.
Мащабът на американската операция е впечатляващ – по данни на Централното командване са поразени около 90 военни цели. Ударите са били прецизно насочени към системи за противовъздушна отбрана, складове за дронове и ракети, както и логистична инфраструктура по иранското крайбрежие. Това стана след официалното обявяване от Белия дом, че временното примирие е приключило.
Отвъд военните действия, пазарите реагират и чрез повишеното внимание на транспортния сектор. Корабособствениците вече проявяват много по-голяма предпазливост, което неизбежно води до по-високи застраховки и разходи за транспорт. Дори без пълно затваряне на протока, тази „невидима такса“ за риск ще се отрази върху крайната цена на горивата.
Експерти от водещи финансови институции като ING и DBS Bank предупреждават, че т.нар. „военна премия“ ще остане заложена в цените за известно време. Несигурността около бъдещето на отношенията между Вашингтон и Техеран прави пазара изключително волатилен, като всяко ново развитие може да предизвика резки колебания.
В крайна сметка, светът се изправя пред опасен сценарий, в който геополитическото напрежение съвпада с периода на силното лятно търсене. Ако конфликтът не бъде ограничен, цената на барела ще остане под сериозен натиск, което ще се отрази върху глобалната икономическа стабилност.
