Българското образование отново се озова в центъра на горещите обществени дебати след обявяването на мащабна реформа на 15 септември. В основата на предложението стои радикална стъпка: държавата да наложи използването на само един одобрен учебник по три от най-фундаменталните хуманитарни дисциплини – история, география и български език и литература (БЕЛ).
Мотивите за тази промяна, изтласкани от премиера Румен Радев, са свързани с тревожните резултати на българските ученици в международното проучване PISA 2025. Според правителствената визия, унификацията на учебните материали би помогнала за осигуряването на равен старт за всички деца, независимо от училището, в което учат, като се елиминира разликата в качеството на преподаване, породена от разнообразието на учебниците.
Въпреки че се представя като нов отговор на съвременни проблеми, идеята за единен държавен учебник всъщност е стара познайка в българския политически контекст. През годините различни политически сили и министри на образованието са се опитвали да ограничат пазарното разнообразие в полза на централизиран контрол над съдържанието.
Подобни концепции са били приоритет и в миналото, като например по време на управлението на проф. Анелия Клисарова в кабинета на Орешарски. В същата посока са гледали и платформите на партии като БСП и „Възраждане“, които периодично застъпват тезата за единен стандарт в учебните книги.
Въпросът сега остава дали връщането към модела на единния учебник действително ще повиши академичните резултати на учениците или просто ще ограничи възможностите за различни педагогически подходи в класната стая.
