Европа се подготвя за неочакваното, а правителствата в целия континент вече не крият опасенията си. От Скандинавия до Балтика гражданите са призовавани да преразгледат начина, по който възприемат сигурността си, и да се подготвят за сценарии, в които електричеството, водата и интернетът могат да изчезнат за дни.
Основната стратегия се фокусира върху т.нар. „правило за 72 часа“. Европейската комисия и множество национални власти препоръчват всяко домакинство да разполага със запаси от храна, питейна вода и жизненоважни лекарства, които да покрият нуждите им в първите три дни от криза. В някои държави, като Германия, този стандарт е още по-строг и се препоръчва подготовка за период до десет дни.
Нидерландия прилага един от най-агресивните подходи чрез кампанията „Мисли напред“. Там се използват симулации на внезапни прекъсвания на захранването в супермаркети и влакове, за да се разбуди общественото съзнание за крехкостта на съвременната инфраструктура. Целта е хората да спрат да приемат базовите услуги за даденост.
Реалните заплахи вече не са само теоретични. Последно време се наблюдава вълна от кибератаки, насочени към критични системи за охлаждане в супермаркети в Швеция, Белгия, Естония и Нидерландия. Хакерски интервенции доведоха до повишаване на температурите в хладилниците до 50 градуса, което принуди търговските вериги да изхвърлят огромни количества развалена храна. Подобни инциденти бяха регистрирани и в Германия, засягайки вериги като Edeka и CAP.
В основата на тази тревога стоят геополитическото напрежение в Близкия изток и продължаващата война в Украйна, които повишават риска от саботажи и мащабни кибератаки. Макар властите да не посочват конкретна дата за удар, посланието е ясно: способността за самостоятелно оцеляване в първите часове на една криза е единственият начин за минимизиране на паниката и щетите.
