България навлиза в ера на прагматизъм, в която външната политика се диктува от реалните национални приоритети, а не от автоматичното приемане на чужди позиции. Външният министър Велислава Петрова категорично отхвърля опитите за създаване на изкуствена криза около ангажиментите на София в Киев, подчертавайки, че държавата вече не страда от „комплекс за малоценност“ поради размера си в ЕС.
По отношение на т.нар. „Коалиция на желаещите“, позицията е ясна: посещенията и декларациите в Киев са политически инструменти, а не правно обвързващи договори. София запазва пълната си независимост да избира в кои инициативи да участва, като изключва всякакви нови военни или финансови тежести, което е в пълен синхрон с визията на държавното ръководство.
Стратегическият подход към санкциите също се променя, като се търси реален икономически ефект вместо символични жестове. Пример за това е настоятелството за изваждане на патриарх Кирил от списъците, за да се избегне подхранване на антиевропейски настроения в православните общности, както и защитата на доставките за Софийското метро чрез изключване на Искандар Махмудов, за да не се застраши функционирането на градския транспорт в столицата.
Когато става въпрос за териториалната цялост на Украйна, България се придържа към международното право, разграничавайки правния статут на Крим от фактическото присъствие на терен. За постигане на траен мир София залага на триединна стратегия: стабилна военна защита за Киев, ефективен икономически натиск върху Москва и координирана дипломация чрез НАТО и Европейския съюз.
Вместо да копира чужди модели, България търси своята уникална стойност, която се крие в енергийната сигурност. Чрез своята инфраструктура и газови маршрути страната може да предложи реална и осезаема помощ на Украйна за предстоящия зимен сезон, превръщайки енергетиката в основен инструмент за подкрепа и същевременно за защита на собствените икономически интереси.
