Размяната на останките на цар Самуил, която бе представена като исторически триумф и символ на приятелството, всъщност е само първият акт от по-голяма културна драма. Атина ясно дава сигнал, че няма намерение да спре дотук и ще продължи да настоява за връщането на още църковни ценности, които в момента се съхраняват в България.
Гръцкото министерство на външните работи, чрез заместник-министър Александра Пападопулу, потвърждава, че целта е възстановяването на реликви, изнесени по време на двете световни войни. Особеният фокус в момента е върху съкровищата от манастирите „Свети Йоан Предтеча“ край Серес и „Панагия Ейкосифиниса“ край Драма, като тези искания се поставят систематично при двустранните контакти на най-високо ниво.
В основата на тези претенции стои не просто дипломатическо желание, а строг правен аргумент – Ньойският мирен договор от 1919 г. Член 126 от този документ е основното оръжие на Гърция, с което тя определя задължението на България за връщане на историческото наследство като безусловно, едностранно и правно обвързващо.
Въпреки официалния оптимизъм, в самата Гърция се разгореват сериозни спорове. Депутатът Николаос Вретос поставя под въпрос прозрачността на сделката, припомняйки за гласовете на Вселенската патриаршия и Гръцката православна църква. Той се пита дали „първата фаза“ на размяната не крие тайни условия, които не са станали публични, и настоява документите да бъдат представени в парламента.
Самата размяна, случила се през септември 2026 г., бе смела стъпка в културната дипломация: България си върна останките на цар Самуил от Солун, а в замяна предаде 53 църковни предмета – включително икони, кръстове и утвар – от Националния исторически музей в София. Този модел на взаимност се разглежда от Атина като доказателство, че София за първи път на практика е признала своите задължения за връщане на ценностите.
От българска страна също се чуват гласове за повече яснота. Учени и експерти настояват за оповестяване на пълния списък на предадените предмети и детайлите около споразумението. Докато премиерът Кириакос Мицотакис говори за „мостове на сътрудничество“, реалността остава сложен баланс между историческата справедливост и националния интерес, като бъдещите преговори остават въпрос на време.
