Световните правителства се опитват да издигнат дигитални стени около най-младите потребители, но резултатите досега са разочароващи. В страни като САЩ, Франция, Бразилия и Австралия се въвеждат строги закони, които да ограничат достъпа на децата до социалните платформи, с цел защита от вредните влияния на виртуалния свят.
Проблемът обаче е, че младежите се оказват много по-бързи и находливи от законодателите. Данни, публикувани от „Политико“, разкриват, че масово се използват методи за заобикаляне на тези правила, което превръща официалните забрани в пощенски марки – формални, но без реална стойност.
Подобни инициативи за ограничаване на достъпа се разгърнаха в широк спектър от държави, включително Испания, Гърция, Виетнам и Руанда. Политиците настояват, че това е единственият начин да се предпазят децата от токсичното съдържание, но практиката показва нещо съвсем различно.
Особено показателен е примерът с Австралия, където законът за ограничаване на достъпа за лица под 16 години вече е в сила от осем месеца. Вместо очаквания успех, в момента се натрупват сериозни съмнения, че мерките имат каквото и да е реално въздействие върху поведението на подрастващите.
Експертите предупреждават, че абсолютните забрани често са контрапродуктивни и могат да създадат още по-голям отпор. Вместо да се фокусират върху това да „затворят вратата“, регулаторните органи предлагат промяна в самия дизайн на платформите и по-строга правна отговорност за технологичните гиганти, които създават тези зависимости.
