Представете си ситуация, в която природата е благосклонна, лозите са препълнени с плодове, а реколтата е обилна. За повечето това би било повод за празник, но за българските лозари тази година изобилието се превърна в кошмар. Оказва се, че наличието на грозде е само половината от уравнението – другата, по-критична част, е липсата на купувачи, което поставя производителите в безизходимо положение.
Трагедията на сектора е подчертана от един странен парадокс. Когато климатичните условия са лоши, сушите и градушките унищожават насажденията и реколтата страда. Когато обаче времето е идеално и гроздето е в изобилие, натежава пазарният проблем. Стопаните в района на Плевен и Никопол се сблъскват с реалността, че системното неглижиране на сектора прави добрата година почти толкова опасна, колкото и лошата.
Един от най-тежките удари за местните производители е неконтролируемият внос. Докато българските лози са пълни, пазарите се засипват със субсидирана продукция и гроздова мъст от Румъния, Молдова, Северна Македония и Гърция. Лозарите са категорични: е недопустимо да се внасят суровини, докато местното производство не е реализирано, тъй като това директно изтласква българското грозде от собствената му земя.
Проблемите обаче не свършват с беритбата. Дори когато гроздето бъде преработено във вино, борбата за оцеляване продължава. Наблюдението в ресторантите и туристическите комплекси е тревожно – вносното вино, често евтино и с ниско качество, заема приоритетно място пред българските етикети. Така се затваря един порочен кръг, в който местният производител остава изолиран в собствената си страна.
Към това се добавя и усещането за изоставеност от страна на държавата. Тази година винените лозари останаха извън схемата за помощ de minimis, въпреки предварителните уверения от Министерството на земеделието. Докато други сектори получават финансова подкрепа, лозарите остават без ясни критерии и реална помощ, което засилва чувството за несправедливост и липса на стратегическо планиране.
За един стопанин гроздето не е стока, която може да се съхранява за по-добри времена; то трябва да бъде обрано и продадено веднага, иначе просто изгние на лозето. Ако не бъдат предприети спешни мерки за защита на пазара и осигуряване на равнопоставени условия, много семейни стопанства рискуват окончателно да затворят вратите си.
Търпението на производителите е на изчерпване. Те не търсят специално отношение, а прозрачност и справедливост в разпределението на държавната помощ. Ако гласът им продължи да бъде игнориран, а реколтата им остане без купувачи, следващата стъпка ще бъдат масови протести, които да принудят институциите да обърнат внимание на умиращия сектор.
