Световната икономика влиза в нова ера на състезание за ресурси, където стратегическото значение на определени минерали надминава чистото им пазарно задание. България се оказва в центъра на тази битка, разполагайки с потенциал, който досега остава в голяма степен недооценен и неизползван.
Един от най-забележителните факти е позицията на страната в производството на метален бисмут – суровина, определена от ЕС като стратегическа. Според данни на Геоложката служба на САЩ за 2024 г., България заема седмо място в света по производство на този елемент, доказвайки, че притежаваме ресурси от световно ниво. Освен него, медта и баритът вече са част от активния ни добив.
Въпреки тези предимства, съществува сериозен разрив между природния капацитет и политическото изпълнение. Докато Европейският съюз поставя амбициозни цели за 2030 г. – включително 10% собствен добив и 40% преработка на стратегически суровини – България все още няма нито един одобрен стратегически проект по европейския Акт за критичните суровини.
Важно е да се разбере разликата между „критичните“ и „стратегическите“ ресурси. От общо 34 критични суровини, 17 са класифицирани като стратегически. Те са гръбнакът на модерната цивилизация – от смартфони и компютри до високотехнологично медицинско оборудване, космически кораби и отбранителни системи. Медта и волфрамът са в този елитен списък.
Бъдещето на българската независимост може да се крие в находища, които преди години са били считани за нерентабилни. Преоценката на запасите от волфрам в Родопите и манган във Варненско е критична стъпка, тъй като промените в технологиите и глобалното търсене превръщат старите архиви в стратегически активи.
В крайна сметка, въпросът не е само икономически, а за суверенност. Развиването на добива на важни суровини, дори когато те не са в текущия европейски списък, е единственият начин страната да осигури своя енергиен и суровинен щит срещу външни зависимости.
