Тази година лозарите в Сливенския регион са изправени пред парадокса на изобилието – макар реколтата от грозде да е изключително богата, пазарът е залят, търсенето е минимално, а цените са повече от разочароващи. Ситуацията напомня на кризата с прасковите от предходни години, като отново поставя под въпрос бъдещето на местното земеделие.
За белите сортове грозде положението е сравнително по-добро. По-голямата част от тях вече са намерили своя път към пазара, реализирайки се на цени между 60 и 80 евроцента за килограм. Добивът от декар при тях е бил в рамките на 700-800 килограма, което е приемливо. Все пак, дори и тук остават малки количества, които чакат своя купувач.
Истинският камък за препъване обаче са червените сортове. При тях добивът е впечатляващ – между 1.1 и 1.3 тона от декар. Въпреки това, винпромите не проявяват почти никакъв интерес, тъй като складовете им са препълнени с нереализирани количества вино от предишни реколти. Това води до драстичен спад на изкупните цени, които в момента едва достигат 50 евроцента за килограм, с тенденция към по-нататъшно понижение.
Експерти и производители са единодушни: очаква се до 40% от цялото произведено червено грозде да остане непродадено. Това е рязък контраст с последните две години, когато слабите реколти бяха компенсирани от високи цени и силно търсене. Сегашната ситуация е обърната с главата надолу – високи добиви, но никакъв пазар.
Проблемът се задълбочава и от високите разходи за труд. За един берач собствениците на лозя трябва да заплатят между 30 и 35 евро на ден, докато за товарач сумата достига до 45 евро на ден. Тези разходи, в комбинация с ниските или липсващи изкупни цени, поставят лозарите в изключително трудно финансово положение, заплашвайки тяхната прехрана и инвестиции.
