Конфликтът между държавата и ресторантьорския бранш достигна нова точка на кипене, след като вицепремиерът Атанас Пеканов постави под въпрос логиката на ценообразуването в родните заведения. Докато секторът настоява за специално отношение и данъчни облекчения, официалната статистика рисува картина, която трудно се връзва с претенциите за „евтина дестинация“. Спорът се превърна в сблъсък между анекдотични примери за високи заплати и суровата реалност на числата, които показват, че потребителите плащат все повече, докато официалните доходи в бранша остават на дъното.
Една от най-големите искри в този дебат е разминаването в данните за възнагражденията. Представители на бранша публично обявиха заплати от порядъка на 3000 евро за готвачи и 2000 евро за миячки. В същото време данните на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2026 г. поставят сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ на последно място по доходи в страната със средна брутна заплата от едва 918 евро. Това огромно несъответствие повдига въпроси за реалната прозрачност в сектора и доколко тези високи суми са изключение, а не правило за хилядите работещи в туризма.
Икономическата логика зад поскъпването също се оказа под прицел. Според икономиста Стоян Панчев, цените в общественото хранене са скочили с близо 90 процента от началото на пандемията досега. За сравнение, общата натрупана инфлация в страната за същия период е около 45 процента. Това означава, че услугите в ресторантите са поскъпвали двойно по-бързо от всичко останало. Когато цените на менютата се доближават до тези в европейски столици като Виена, а стандартът на живот остава български, потребителското недоволство става неизбежно.
Друг критичен момент е зависимостта на бранша от евтина работна ръка от страни извън Европейския съюз. Въпреки че бизнесът масово наема сезонни работници от чужбина, за да намали разходите си, това не води до облекчение за крайния клиент. Напротив, цените продължават да растат, а настояването за запазване на ниската ставка на ДДС остава основно искане на ресторантьорите. Критиците обаче питат защо държавата трябва да субсидира сектор, който е силно изложен на сивата икономика и не прехвърля данъчните си предимства към потребителите.
Въпросът с ДДС остава централен в спора. Ресторантьорите обвързват евентуалното намаляване на цените с по-ниското данъчно облагане, но държавата вече не е склонна на подобни компромиси. Аргументът на властите е ясен: секторът вече е получил значителна подкрепа по време на кризите и е време да започне да функционира при пазарни условия. Без гаранция, че по-ниските данъци ще доведат до по-ниски сметки за гражданите, всяка допълнителна преференция изглежда като неоправдан подарък за сметка на останалите данъкоплатци.
В крайна сметка, докато ресторантьорите призовават за „кръгли маси“ и експертни разговори, потребителите остават тези, които плащат „солената“ сметка. Разликата между реалността в статистическите отчети и оптимистичните твърдения на браншовите организации става все по-видима. Българският туризъм е изправен пред предизвикателството да докаже, че може да предложи качество на разумна цена, без да разчита на постоянни държавни инжекции и прикриване на реалните икономически показатели.