Представете си картина: шесткратен европейски шампион, име, което трябва да кънти с гордост във всяко кътче на родината, вместо да е на олимпийски пиедестал, обикаля улиците на София. Не за поредната тренировка или среща със спонсори, а за да доставя храна. Това не е сценарий от филм, а тежката реалност за Ангел Русев, един от най-титулуваните ни щангисти.
От месеци, докато се готви за предстоящото Световно първенство в Китай, Ангел не е получил нито стотинка от държавата. Причината? Безкрайните съдебни спорове, които парализират Българската федерация по вдигане на тежести. Вместо да инвестира във възстановяване и специализирана диета, необходими за един елитен спортист, той е принуден да работи като шофьор и куриер. Започнал е още през юли, след участието си в германската Бундеслига, за да покрива основните си нужди и тези на семейството си.
Ироничното е, че докато чуждестранните клубове оценяват таланта му, у дома той е оставен да се бори за оцеляване. Спонсорите, ако изобщо се появят, предлагат предимно екипировка, но не и жизненоважната финансова подкрепа. Единствено фирма „Медика“ протяга ръка, подпомагайки го със средства и храна, а детето му посещава тяхната детска градина – един лъч надежда в мрачната картина.
Подготовката за шампионата е истинско изпитание. Липсата на средства означава липса на пълноценно възстановяване и адекватно хранене, което е критично за един тежкоатлет. Към това се добавят и здравословни проблеми – травма на предмишницата през лятото и съмнения за киста на ръката, чиято диагноза предстои да бъде уточнена от германски специалист. Въпреки всичко, националите разчитат на лагер във Варна, осигурен по-рано през годината, като единствена възможност за съвместни тренировки.
Ангел Русев отправя отчаян призив към Пламен Братойчев да оттегли съдебните си искове срещу решенията на общото събрание на федерацията. „Ако може господин Пламен Братойчев да не обжалва решението на съда и да остави нещата да си вървят, защото има състезатели, които се борят за медали за държавата, а той ни пречи да провеждаме нормална подготовка“, категоричен е шампионът. Неговите думи отразяват болката и фрустрацията на цяло едно поколение спортисти, чиито мечти са заложници на административни междуособици.
Въпреки всички пречки, група от пет-шест национали, включително Христо Христов, Денис Данев и Иван Димов, не се отказват. Те продължават да тренират с непоколебима амбиция за класиране в челната шестица на предстоящото световно първенство. Тяхната воля е доказателство, че духът на българския спорт е жив, макар и притиснат от неразбиране и неглижиране. Въпросът е докога тези шампиони ще трябва да избират между подиума и оцеляването?
