Развитието на конфликта в Украйна може да се движи по няколко стратегически пътеки. Едната предвижда засилване на руската агресия, докато другата сочи към продължаваща позиционна война на изтощение. Има и възможност Киев да постигне успех, като постави под въпрос самата възможност на Русия да продължи военните действия, или двете страни да се върнат към преговорната маса без предварителни условия за примирие. Най-малко вероятният, но възможен вариант, е внезапен разпад на отбранителните линии на едната страна.
Паралелно с това, дипломатическото внимание е насочено към върха на НАТО в Истанбул. Очаква се срещата да донесе засилена подкрепа за Украйна, като се обсъдят и сложните отношения с Китай и Русия. Върху масата са и горещи теми като ситуацията в Близкия изток, свободата на корабоплаването в Ормузкия проток и резултатите от споразуменията с Иран.
В българския контекст остава въпросът за подписа на президента Румен Радев под декларацията, определяща Русия като дългосрочна заплаха. Въпреки липсата на окончателна информация, сегашното управление в България декларира съгласие с общите усилия на НАТО и ЕС, подчертавайки, че страната няма намерение да възпрепятства колективните решения.
Срещата в Турция се разглежда и като значителен успех за президента Ердоган. Присъствието на американския президент е ключов сигнал, особено предвид неговото предишно недоволство от някои европейски съюзници по отношение на военните действия срещу Иран. Основната цел на форума е възстановяването на солидарността и единството в рамките на Алианса.
В хуманитарния план масираните удари по Киев се определят като военни престъпления поради големия брой цивилни жертви в жилищните квартали. Тази трагедия подчертава спешната нужда от допълнителни системи за противовъздушна отбрана и повече ракети-прехващачи за защита на населението.
