Спектакълът „Физика на тъгата“, вдъхновен от едноименния роман на Георги Господинов, се превърна в истинско емоционално събитие за българската сцена. Актьорът Веселин Мезеклиев, който е част от постановката, споделя, че екипът е подкрепял искрено писателя в очакването му за Нобелова награда, вярвайки в значимостта на неговото творчество.
Според Мезеклиев, сценичната адаптация на романа не следва традиционните правила на драматургията, тъй като самата книга е изградена от чиста литература. За актьора един от най-въздействащите елементи в историята е малкото прозорче в мазето – метафора, която го връща директно към неговите собствени спомени от детството и връзката с предишните поколения.
Процесът на създаване на спектакъла под режисурата на Йерней Лоренци е бил изключително личен. Актьорите са преминали през прецизен кастинг, след което са вплели свои реални житейски истории в тъканта на представлението. Мезеклиев подчертава, че майсторството на режисьора се крие в умението му да подреди тези фрагменти от човешки животи в единна и смислена композиция.
Взаимодействието с публиката по време на четиричасовото представление е интензивно и често прераства в общо емоционално преживяване. Актьорът разказва за трогателни моменти, в които зрителите реагират толкова силно, че това оказва влияние дори върху хората на сцената. За Мезеклиев театърът тук действа като форма на психотерапия, която позволява на публиката да се освободи от натрупаното в себе си чрез емпатия.
Въпреки че заглавието на творбата носи тежестта на тъгата, постановката е наситена и с много хумор. Мезеклиев е категоричен, че именно дискусиите около романа – от крайните отрицания до възторжените оценки – доказват неговото значение и тежест в съвременната култура. Крайният резултат на сцената е едно „общо пространство“, в което индивидуалните истории на артистите и зрителите се сливат в едно цяло.
