Банго Васил, известен още като Василица, е ключов момент в културния календар на ромите. Този тридневен празник, стартиращ на 13-и януари, бележи настъпването на Новата година и се превърна в символ на ромската идентичност и традиции.
Централната фигура в митологията на празника е Свети Васил. Според преданията, той е спасителят, който възстановява разрушения от Дявола мост, осигурявайки безопасно преминаване за своя народ. Този акт на закрила е в основата на почитта, която общността изразява към светеца.
Подготовката за празника наподобява християнските ритуали за Бъдни вечер. Домовете се почистват основно, а трапезата се подрежда на пода, символ на сплотеността. Семействата приготвят традиционни ястия като птица с ориз или зеле, баници и баклави. Кулминацията на вечерта включва ритуално разчупване на питка със златна пара, която се предава през поколенията.
В полунощ се очаква символичното „пристигане“ на Банго Васил. Легендата го описва като уморен, но добронамерен пътник, който носи благословии, здраве и подаръци за децата, преминавайки през трудности по пътя си.
На сутринта на 14-и януари започва сурвакането. Децата посещават съседите, за да отправят пожелания за берекет и късмет. Вярва се, че именно тяхното присъствие и благословия определят успеха на домакинството през предстоящата година.
