
След първите месеци на управление, белязани от политическите борби и опитите за стабилизиране, Румен Радев преминава към най-съществения етап от своята програма – финансовото планиране. Бюджетът вече не е просто счетоводна таблица, а истински документ за управление, с който премиерът поставя край на периода на оправдания и „гасене на пожари“, провокирани от опозицията.
До този момент властта беше подложена на поредица от режисирани скандали. От спорове за охраната на политически фигури и драматизация на пенсионните реформи, до обвинения за ограничаване на средствата за деца с увреждания и геополитически спорове около Дъблинската декларация. Тези епизоди, заедно с шума около Ива Михайлова и борбата за контрол над ДАНС, демонстрираха опитите на политическите противници да дестабилизират кабинета чрез медийни манипулации.
Въпреки това, в последните дни се забелязва „нов Радев“ – лидер, който заменя раздразнението със спокойствие и увереност. Символичният жест на извинение към родителите на деца с увреждания, насочен срещу политическия oportunism, бе само началото. Премиерът въведе и строго правило за своя екип: министрите и депутатите повече не трябва да използват тежкото наследство от предишните управления като щит или оправдание за липсата на резултати.
Интересен е и новият подход към опозицията. Вместо конфронтация, Радев предлага конструктивен диалог, признавайки нуждата от силен коректив в управлението. Готовността за преговори относно състава на ВСС е ясен сигнал, че професионализмът трябва да стои над партийните интереси, стига критиките да са обосновани и предложенията – разумни.
В основата на новия курс стои амбицията за истински индустриален пробив. Целта е България да напусне задните позиции в ЕС чрез привличане на мащабни чуждестранни инвестиции и създаване на технологични центрове, като например превръщането на Доброславци в модерен хъб. Бюджетът е проектиран така, че едновременно да гарантира социалните ангажименти – по-високи пенсии и учителски заплати – и да инвестира в инфраструктура за икономически скок.
В крайна сметка, управлението на Радев излиза от „траншеите“ на ежедневните партийни интриги. Примерите за решителни действия срещу злоупотребите на търговските вериги показват, че обществото подкрепя смелите стъпки. Сега е моментът амбициозната управленска програма да се превърне в реалност, далеч от манипулациите и политическите капани.
