Правителствените прогнози за бюджетния дефицит през 2026 г. се сблъскват с неочаквана критика. Любослав Костов, главният икономист на КНСБ, поставя под сериозен съмнение официалните цифри, твърдейки, че вместо предвидените 5,7%, реалната „дупка“ в бюджета вероятно ще бъде много по-малка – около 3,5% до 3,6%.
Основният въпрос тук не е само в математиката, а в капацитета на държавната машина. Твърдението, че могат да бъдат изразходвани 9 милиарда за едва пет месеца, изглежда нереалистично. Според анализа на синдиката, дори при включване на всички капиталови проекти и плащания по Плана за възстановяване, сметките на кабинета просто не си събират.
Докато често се сочат пенсиите и издръжката като проблемни зони, Костов насочва вниманието към капиталовата програма. Именно там се крие най-голямото разминаване между планираното и изпълненото. Към това се добавя и инфлацията, която според НСИ е близо 8% и допълнително променя приходната картина на държавата.
В социалния план единственият светъл момент е повишаването на максималния осигурителен доход. Въпреки това, КНСБ смята, че този ход е бил твърде предпазлив. По мнението на икономиста, прагът трябваше да бъде вдигнат с поне 100 евро повече, за да се осигурят по-добри обезщетения за безработица и майчинство.
По отношение на административните реформи, синдикатът не се противопоставя на съкращенията, но критикува бързината на процеса. Анализ, направен за 40 дни, се счита за недостатъчен. По-логичният подход би бил използването на предстоящите пет месеца за задълбочено проучване, с реално стартиране на промените от януари 2026 г.
Накрая, Костов разбива мита, че държавните служители са двигател на инфлацията. С едва 136 000 души в сектора, е абсурдно да се твърди, че те влияят на цените за общо 3,5 милиона заети в страната.
