България се намира в една парадоксална финансова ситуация: от една страна, страната се гордее с един от най-ниските нива на държавен дълг в Европейския съюз, но от друга – международната агенция „Фич Рейтингс“ бие тревога за бъдещето на публичните финанси. Основният проблем е концентриран в бюджета за 2026 г., където се очаква сериозен скок на дефицита до 5,7% от БВП, което е значително над предходните нива от 3%.
Пътят към финансовата стабилизация изглежда стръмен. Въпреки че правителството планира постепенно свиване на дефицита до 3,8% през 2027 г. и завръщане към европейските норми от 3% до 2028 г., задачата е усложнена. Ограничените възможности за рязко съкращаване на разходите и политическата чувствителност към данъчни промени създават тесен коридор за маневриране.
Корените на настоящото напрежение не са случайни. Те са резултат от натрупани във времето фактори: забавено приемане на финансови рамки, значителни увеличения в заплатите на публичния сектор и пенсиите, както и високи капиталови разходи. Резултатът е видим в цифрите – за първите пет месеца на 2026 г. дефицитът е достигнал 2,51 млрд. евро, което е почти двойно повече от същия период преди година.
От страна на правителството се аргументират, че част от това натоварване е еднократно. То се дължи на наследени задължения и интензивни инвестиционни плащания, свързани с европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост. Въпреки това, „Фич“ предупреждава, че трайните разходи за социални плащания и възнаграждения ще продължат да тежат на бюджета дълго след това.
Освен бюджетните цифри, съществува и риск от икономическо прегряване. Силният ръст на кредитирането и заплатите, особено в домакинствата, комбиниран с високи държавни разходи, може да подхрани инфлацията и да задълбочи дефицита по текущата сметка. Това прави темпото на бъдещото фискално затягане критично за общата икономическа стабилност на страната.
Единственият сериозен щит, с който разполага България, е нейният нисък публичен дълг, който през 2025 г. е бил едва 29,9% от БВП. Дори с прогнозирания ръст до 35,5% през 2027 г., България остава в много по-добра позиция от средноста за държавите в категория „ВВВ“. Все пак това пространство за реакция постепенно се стеснява.
Междувременно Брюксел вече е предприел стъпки, предлагайки откриване на процедура при прекомерен дефицит. Придържането към европейските правила не е просто формалност, а необходимост, която според „Фич“ може да помогне за стабилизиране на финансите, макар че сама по себе си може да не бъде достатъчна, ако високите дефицити се превърнат в дългосрочна тенденция.
