В условията на политическа динамика и преход между парламенти, новото служебно правителство се изправя пред безпрецедентна задача – да управлява държавните финанси и да чертае политики в период на икономическа несигурност. Според лидера на КНСБ Пламен Димитров, един от най-големите приоритети е Планът за възстановяване и устойчивост, по който Европейската комисия очаква бързи и решителни действия. Наличието на опитни експерти в кабинета е ключово за справянето с този „горещ картоф“.
Прогнозите за края на годината не са оптимистични по отношение на цените. Очаква се инфлацията да се доближи до 5%, което ще наложи сериозни компенсации в частния сектор през есенните месеци. Въпреки че поскъпването носи повече приходи в държавната хазна, то удря пряко по джоба на потребителите. Особено притеснителен е ръстът на цените на стоките от първа необходимост, като сезонните плодове и зеленчуци, които остават скъпи дори в пика на лятото.
Синдикатите виждат решението в сериозно увеличение на възнагражденията. Предложението е минималната работна заплата да достигне 760 лева през 2022 година, а при евентуално приемане на еврото – да бъде фиксирана на поне 1000 лева. Прозрачността при ценообразуването и активната роля на регулаторните органи са другите инструменти, които трябва да спрат спекулативните опити на търговците да тестват пазарната издръжливост.
Зимата също крие своите рискове, особено по отношение на енергийните разходи. Очаква се сериозен скок в цените на топлинната енергия заради международната пазарна конюнктура при природния газ. В този контекст, социалните плащания, включително добавките за пенсионерите, се превръщат в жизненоважен буфер, който вероятно ще бъде запазен от всяко следващо управление.
В крайна сметка, предизборната кампания, която вече е в ход, ще бъде доминирана от икономически теми. Новият бюджет трябва да послужи като инструмент за подкрепа на бизнеса и запазване на заетостта, като същевременно осигури спокойствие за най-уязвимите групи в обществото през предстоящите трудни месеци.
