България се сблъсква с истинска демографска катастрофа, която не е просто суха статистика, а болезнена реалност за хиляди семейства. За последното десетилетие страната е загубила близо 600 000 свои граждани, което сигнализира за дълбок системен криза и масово бягство от родното пространство.
Най-тежкият удар обаче падат върху тези, които са най-беззащитни в обществото. Броят на пенсионерите, живеещи в бедност, е скочил с 128 000 души, докато и децата не са спещени от социалния срив, с над 17 000 повече деца, които се борят за базово оцеляване.
Критиката към държавната политика е остра и обоснована. Според официални изявления, в страната липсва адекватна стратегия за закрила на уязвимите групи. Пример за това е абсурдният факт, че помощите за отглеждане на деца са нараснали с едва 5 лева за период от цели десет години, което е пълна противоположност на реалната инфлация.
Проблемът обаче не е само при тези без доходи. Около половин милион работещи българи се борят за оцеляване с минимална заплата. Това означава, че близо 29 процента от наетите в страната са в категорията на „работещите бедни“, за които трудът не е гаранция за достоен живот.
В крайна сметка, когато над 1,6 милиона души живеят под прага на бедността, става ясно, че социалният модел на страната е изчерпан. Тези цифри не са просто данни от форум, а сигнал за спешната нужда от радикална промяна в начина, по който държавата се грижи за своите граждани.
