Висшето съсловие на българското правосъдие е изправено пред огледало, което отразява тревожна картина – тази на една система, която не успява да покрие международните стандарти за независимост. Потвърждение на този печален факт идва от Васил Пандов, номиниран за член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) от парламентарната квота. Според него, България е на последно място в Европейския съюз по обществено доверие в съдебната система, което е красноречив показател за дълбочината на проблема.
Пандов, който се определя преди всичко като адвокат и преподавател, а не само като бивш народен представител, подчертава, че истинската независимост не се крие само във формалните гаранции, а в действията на всеки магистрат. Неговата дългогодишна практика и академична дейност служат като атестат за собствената му безпристрастност, което му дава основание да говори открито за дефектите в системата.
Един от основните проблеми, които изтъква, е широкоразпространената практика за заобикаляне на установените правила. Това „прегрупиране“ на интереси и влияния може да бъде предотвратено само чрез провеждането на редовни конкурси, които са обвързани с ясни и прозрачни правила. Липсата на такива конкурси или тяхното формално провеждане води до назначавания, които не винаги са базирани на заслуги и обективност.
Особено критичен е Пандов към процесите за избор на административни ръководители. Според него, тези конкурси често не навлизат в достатъчни детайли, което оставя вратички за субективност и непрозрачност. Когато ключови позиции се заемат без необходимата дълбочина на оценка, това пряко подкопава доверието както в самата система, така и в нейната независимост.
Неотдавнашният случай с писмото на бившия главен прокурор Борислав Сарафов до редица институции е показателен за напрежението и липсата на единство в съдебната власт. Пандов отбелязва, че тези вътрешни конфликти, макар и неразбираеми за широката публика, неизбежно насаждат още по-голямо съмнение в обществото относно почтеността и ефективността на Висшия съдебен съвет. Обществото остава само наблюдател на караниците, без да разбира същността на проблемите.
За да се възстанови доверието и да се постигне реална независимост, е необходимо не просто козметично поправяне, а дълбока и всеобхватна реформа. Тя трябва да включва не само промяна на правилата, но и култура на отчетност и прозрачност, която да гарантира, че съдебната система служи на гражданите, а не на скрити интереси. Само така България може да се измъкне от последното място по доверие и да изгради правосъдие, отговарящо на европейските стандарти.
