Европейската комисия представи своите най-нови данни за регионалната конкурентоспособност, като резултатите за България са далеч от оптимистичните. Страната ни се появява с два региона в „черния списък“ на десетте най-слабо конкурентни зони в целия ЕС. Докато Северозападът остава на дъното с 46,9 точки, Югоизточният регион, обхващащ областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора, се позиционира с едва 52,6 точки.
Анализът разкрива стряскащ икономически парадокс: наличието на мощни двигатели като Бургас и Стара Загора не е достатъчно, за да изтеглят целия регион нагоре. Вместо това, тежестта на икономическите проблеми в Сливен, Ямбол и почти напълно забравената Странджа действа като котва, която дърпа общия резултат надолу. Това създава опасна „ножица“ между богатите крайбрежни общини и бедността във вътрешността на страната.
Сливен се очертава като една от най-критичните точки в тази картина. Областта страда от едни от най-ниските нива на БВП на глава от населението в България, придружени от слаба инвестиционна активност и нарастваща безработица. Дори базови инфраструктурни проблеми, като липсата на канализация в много жилища, остават сериозно предизвикателство. В опит да се спре този негативен тренд, местното управление заложи на създаването на Индустриален парк, който трябва да привлече нови инвестиции и да възроди местната заетост.
Подобна, макар и различна, е ситуацията в Ямбол. Макар заплатите там да бележат ръст, реалната заетост остава тревожно ниска, а инвестиционният интерес към региона продължава да се свива. В същото време Странджа остава най-слабо населената зона в България, където инвестициите са практически нули, което допълнително влошава статистиката за Югоизточния регион.
Стара Загора се намира в състояние на преходна несигурност. От една страна, градът има амбиции да се превърне в център на водородна долина и да развива военната промишленост. От друга страна обаче, неясностите около бъдещето на въглищния сектор и комплекса „Марица-изток“ създават усещане за нестабилност, което кара хората да напускат района. Липсата на утвърден план за справедлив преход ограничава сигурността на бъдещите инвестиции.
Бургас остава най-активният център, където бизнес активността е сред най-високите в страната, а доходите продължават да растат. Въпреки това, дори тук има проблеми – областта е една от тези с най-високо местно данъчно облагане, което може да бъде сдержиращ фактор в дългосрочен план.
В крайна сметка, ниската оценка от Европейската комисия трябва да послужи като сигнал за спешни действия. Без координирана стратегия, която да обхване и най-бедните общини в региона, разликата между морските успехи и вътрешния икономически упадък само ще се задълбочава.
