Кресненското дефиле отдавна е символ на инфраструктурното напрежение в България. Сега обаче се очертава ясен график за преодоляване на този проблем, който обещава да промени движението по една от най-натоварените артерии в страната.
Първата стъпка е обходният път на Кресна, който се очаква да бъде готов до края на 2027 година. Този участък от около 4,2 км, част от лот 3.2.2 на АМ „Струма“, ще изведе тежкия транзитен трафик извън града, което е критично за безопасността на местните жители и скоростта на пътуване. По думите на регионалния министър Иван Шишков, работата върви по план, а най-големите административни пречки с отчуждаването на имоти вече са преодоляни.
Паралелно с обхода, държавата се фокусира върху по-мащабния проект – магистралното трасе през самото дефиле. Тук предизвикателствата са значителни: около 23 километра път, за чието отчуждаване на земи са заложени близо 230 милиона евро. В момента половината от трасето има одобрен подробен устройствен план, а целта е останалите процедури да бъдат приключени в рамките на няколко месеца.
Интересен и в същото време тревожен факт е финансирането. Поради години на административно забавяне и липса на последователна политическа воля, европейските средства за проекта са изгубени. Сега изграждането ще бъде платено изцяло от националния бюджет – цена, която България плаща за „партизанските акции“ и несъгласуваните решения в миналото.
Новият подход залага на паралелното изпълнение на проектирането, отчуждаването и самото строителство. Това е опит да се компенсира времето, загубено в съдебни спорове и колебания, започнали още преди години.
Въпреки амбициите за скорост, акцентът остава върху екологичния баланс. Целта е модернизацията на транспорта да не се случи за сметка на природата, а двата процеса да вървят ръка за ръка, гарантирайки, че горите и околната среда в района на дефилето ще бъдат запазени.
