На прага на новите политически изпитания, българското общество показва неочаквана мобилизация, макар и концентрирана около добре познати фигури. Според последните данни от национално проучване на „Маркет ЛИНКС“, проведено съвместно с bTV, близо половината от избирателите са напълно готови да упражнят правото си на глас. Още 24% изразяват склонност да се включат в изборния процес, което очертава една сравнително висока активност на фона на политическата динамика в страната.
В центъра на вниманието попада кандидатпрезидентската двойка Илияна Йотова и Кирил Вълчев, които се откъсват значително пред останалите претенденти с подкрепа от 41,4%. Те успяват да привлекат фокуса на електората в една кампания, наситена с рекорден брой участници, които обаче не успяват да размият сериозно гласовете на водещите формации. Втори в надпреварата се нареждат Андрей Гюров и Георги Кандев, които събират 21,9% от предпочитанията на анкетираните.
Интересна е картината при доверието към политическите лидери. Единствената фигура с положителен баланс остава Румен Радев, макар и при него да се забелязва низходяща тенденция в сравнение с началото на мандата му. С 44% доверие срещу 39% недоверие, той запазва лидерската си позиция по този показател. В същото време, други ключови играчи като Костадин Костадинов и Асен Василев се сблъскват с високи нива на скептицизъм, като недоверието към тях достига съответно 65% и 73%.
В подреждането след лидерите виждаме Костадин Костадинов и Петър Волгин с 6,4%, следвани от Ивелин Михайлов с 3,9%. По-назад в класацията остават Радостин Василев (1,6%) и Иван Христанов (0,9%). Тези цифри подчертават силната поляризация и трудното пробиване на нови или по-малки политически проекти в съзнанието на масовия гласоподавател.
Проучването е реализирано в периода 26-29 септември сред 1006 пълнолетни граждани. Използваната методология комбинира преки лични интервюта и онлайн анкетиране, осигурявайки представителност на резултатите за цялата страна. Социолозите отбелязват, че въпреки многообразието от кандидати, българският избирател остава консервативен в избора си, залагайки на разпознаваемостта.
